самобичувам се
[sɐmobiˈt͡ʃuvɐm sɛ]
самобичувам се значение:
Какво е самобичувам се? Подлагам се на сурова самокритика; обвинявам себе си прекомерно за извършени грешки или пропуски, изпитвайки силно чувство на вина.
1. (преносно) Подлагам се на сурова самокритика; обвинявам себе си прекомерно за извършени грешки или пропуски, изпитвайки силно чувство на вина.
2. (пряко) Нанасям удари с бич върху собственото си тяло (обикновено като религиозна практика за омилостивяване или покаяние).
- Ударение
- самобичу̀вам се
- Част на речта
- глагол
- Сричкоделение
- са-мо-би-чу-вам се
- Вид
- несвършен
- Преходност
- непреходен
- Спрежение
- III спрежение
- Възвратна форма
- задължително
Примери за използване на самобичувам се
(преносно)
- Няма смисъл да се самобичуваш за нещо, което е извън твоя контрол.
- Тя прекара нощта в мисли и самобичуване заради казаните думи.
(пряко)
- Някои средновековни монаси са се самобичували като форма на аскетизъм.
Синоними на самобичувам се
Антоними на самобичувам се
Как се пише самобичувам се
Грешни изписвания: само бичувам се, съмобичувам се, самубичувам се, самобйчувам се, самобичовам се, самобичувъм се
Сложните глаголи, образувани от 'сам' и друг глагол, се пишат слято.
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:сам + бичувам
Сложна дума, образувана от местоимението 'сам' и глагола 'бичувам' (удрям с бич). Калка на чужди термини за самонаказание (flagellatio).
Употреба
Чести словосъчетания:
- преставам да се самобичувам
- склонен да се самобичува
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
